събота, 29 октомври 2011 г.

В Кърджаалъ ще се проведе Международен симпозиум „Среща на турската култура от Тракия и Родопите” и Дни на турската култура и изкуство

В Кърджаалъ ще се проведе Международен симпозиум „Среща на турската култура от Тракия и Родопите” и Дни на турската култура и изкуство

Председателят на Дружеството за турска култура и изкуство Мюзекки Ахмед съобщи, че на 2 ноември 2011 г. Кърджаалъ ще бъде домакин на Международен симпозиум „Среща на турската култура от Тракия и Родопите” и Дни на турската култура и изкуство. Проявата се организира от културно-просветното дружество „Анкара-Текирдаг”, съвместно с Дружеството за турска култура и изкуство-Кърджаалъ.
Освен в Кърджаалъ програмата на симпозиума ще се осъществи и в Мадан на 3 ноември, съвместно с Родопското Дружество за етнокултурно взаимодействие на Салих Бозов.

Международният симпозиум ще бъде открит на 2 ноември 2011 г. от 10.00 часа в Бизнесинкубатора в Кърджаалъ. В 10.30 ще започне първото заседание на панела, в който 12 участници от Турция и България ще изнесат свои научни доклади, свързани с турската култура в страната. Председател на заседанията ще бъде проф. д-р. Рефик Туран, ръководител катедра по история в Университета Гаази, а зам.-председател
д-р. Сабри Алагьоз, председател на Турски културен център в София. В панела освен тях, ще участват известният историк проф. Юмер Туран, изследователят писател-поет Абдуллах Сатоглу, художничката Айнур Ачъкгьоз, председател на Дружество на балканските жени, турколозите проф. Ахмет Гюншен и Иса Джебеджи, изследователят писател от Кърджаалъ Мехмет Алев и други.

От 17.00 часа в Артгалерия КРЪГ ще бъде открита обща изложба с творбите на 12 художници от региона и изселници в Турция.

Проявата ще завърши с концерт в Дома на културата от 19.30 часа. В него ще вземат участие ансамбълът за турски народни песни и танци „Пехливанкьой”от Турция, хорът за турска класическа музика в Едирне към Министерството на културата на Турция, фолклорните групи към Турски съюз в Ксанти, Гърция и „Нов път” в Скопие, Македония, а нашия регион ще представляват фолклорните ансамбли „Родопея” при ПГТХВП „Св. Св. Кирил и Методий” в Момчилград и ансамбъл за турски фолнлор към Дружеството за турска култура и изкуство.

Ресмие МЮМЮН

Кърджаалъ хабер / turkish books

петък, 21 октомври 2011 г.

Заглавие: Турски разговорник с речник / Автор: Collins

Заглавие: Турски разговорник с речник
Автор: Collins
Тема: Чуждоезиково обучение
Ниво:
Поредица: Други
Страници: 256
Български издател: Хеба
Дата на издаване: 18-07-2011
ISBN: 9789546857606
Размер: 80x115
Тегло: 0.120
НОВА КНИГА
В НАЛИЧНОСТ
С ЦВЕТНИ СТРАНИЦИ

>>> ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Collins

Турски разговорник с речник

БЕЗПЛАТНО CD ОНЛАЙН С АУДИОПРОИЗНОШЕНИЯ

Желаете ли да проговорите чужд език веднага? Световноизвестните разговорници на Collins са идеални за незабавно заучаване на всички полезни фрази, за усъвършенстване на произношението и слушането с разбиране. Аудиофайловете с оригинални произношения на езика ви дават увереност при общуването, защото създават спокойствието, че водите пълноценен разговор с приятели и бизнес партньори в чужбина.

* Повече от 70 тематично подредени раздела
* Практически съвети за вашето пътуване
* Информация за културните особености
* Подробно меню с типични местни ястия
* Двупосочен речник, съдържащ 3000 думи

За поръчка ТУК.

петък, 14 октомври 2011 г.

Семейство, религия, всекидневие на мюсюлмани в Западните Родопи

Нови книги: Семейство, религия, всекидневие на мюсюлмани в Западните Родопи

14 Октомври 2011

Автор:
Колектив
Издател:
СемаРШ

София /КРОСС/ Книгата е предназначена за широк кръг читатели - ученици от региони със смесено християнско и мюсюлманско население, студенти и специалисти, интересуващи се от историко-антропологичните аспекти на всекидневието, социология на религията, история на семейството и пола и междукултурните взаимодействия.

"Семейство, религия, всекидневие на мюсюлмани в Западните Родопи"... безспорно запълва една съществена празнота в учебната литература, предназначена за хуманитарните специалности. Подобни конкретни изследвания, в които мюсюлманската общност е представена чрез своите собствени морални и естетически настроения, нагласи, отношение към себе си и света, оценка на своето минало и бъдещи пeрспективи са изключително полезни и навременни. Добро впечатление прави подборът на темите, които представят една доста пълна картина на историческата съдба и живота на общността - в минало и настояще, в ежедневие и празник, от детството до зрелостта. Много полезни са и приложенията към всяка тема, които включват както текстове-меморати, тълкувания и оценки, записани от представители на общността."

д-р Галина Лозанова Институт за фолклор, БАН

Цена: 15 лв.

turkish books

събота, 8 октомври 2011 г.

ФЕРИДУН АНДАЧ И БЕЛИТЕ ЛЮЛЯЦИ

ФЕРИДУН АНДАЧ И БЕЛИТЕ ЛЮЛЯЦИ

Книга с разкази

Дияна Иванова

Феридун Андач. Градината с люляцитеОбичлива и еднообична е „Градината с люляците” - книгата с разкази на турския автор Феридун Андач. Чете се, когато всички са заспали и в големите ни шумни къщи е вече тихо. Условие, за да можем да чуем своите мисли и спомени необезпокоявани.

За Феридун Андач се твърди, че творческото му амплоа се подхранва от прочувственото му отношение към преживяванията, спомена и паметта. Интересно е, когато една национална литература разчита на разнообразни автори и почерци - на гама от смисли и причудливи решения, които да потеглят в различни посоки.

Феридун Андач звучи някак човешки сред шума, надпреварата - ударите под кръста. Отрязъците живот осмислят разказваческата му позиция като припев от песен. Като един асонанс, който бяга от гърлената „алитерация” на дните, защото струпаните „съгласни” извеждат в свят на прилепи и заслепения.

Сантименталността в книгата е връзката с миналото - онова, което винаги ни кара да се обръщаме назад или като на завой да се въртим до побъркване. На едно място в своята орбита.

Това са разкази, в които фразата е като щрих. Не се набляга на външния вид на героите, а на душата и болката им. Помислих си, че турският автор прилича на нашия Йовков, но не - липсват противопоставяния и неземни хубости, които раздират смелостта и овладяността. Феридун Андач се интересува от трепета, треперенето, слабостта и живеенето такова, каквото е - без драматизъм и желание за изначални промени. Тук вече е съвременната разказваческа позиция, отцепена от сантимента-минало и директно приземяваща читателя в настоящето.

Няма как да се обясни (и промени), че продавачът на леблебия е влюбен в майката на героя (и от това светът не пропада) или че бащата си спомня и мисли за онази другата - първата... Нещата са такива, каквито са. Същото важи и за случването.

Фантазното и моментното е отправна позиция, а мелодията на кларнета не може да се изличи. Изобщо има едни такива точки и подсъзнания, в които Феридун Андач „доплува” смело, желаейки да заведе и нас. Като на пристанище - само че за малко и като на гости, защото пътят винаги предстои.

Напомнянето е едно - не бива да преставаме да преследваме светлината (не казвам истината), да усещаме пулса на своите моменти... И ако случайно мъж съзре, че „в зареяния поглед надолу... се преживява една дълбока тъга”. Какво му остава - освен да я утеши... Скръбта или жената?

Впечатляващи и съвсем не днешни усещания. Нали? Приликата е с приказните моменти и сюжети, в които се крият повечето истории, писани някога. И тези, пошепнати от Шехерезада!

A как ми се допи кафе в тази градина - с люляците! Страх ме е обаче от уроки, червени конци и тъмнооки момчета!

Феридун Андач. Градината с люляците. Прев. Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсин. Ред. Антон Баев. ЦУМ - Център за универсални медии. Пловдив, 2009.

http://liternet.bg / turkish books

Феридун Андач: Баща ми и черешата

Феридун Андач: Баща ми и черешата

Превела Кадрие Джесур

„Нищо не е в състояние да подтикне хората да говорят така, както болките, които са изпитали"

Мишел дел Кастильо

На Бертан Онаран

ImageДъждът ръмеше. С баща ми се бяхме увлекли в сладки приказки, като че утолявахме жаждата от хилядолетна раздяла. Клоните на черешата шумоляха. Току обръщах лице към тези звуци. „Този разговор не може без чай”- рече мама и разпалила за пореден път самовара. Баща ми, опрял гръб на стъблото на дървото, разказваше за замърсяването наоколо. Сподели как не иска да прекрачи вън от тази градина, как не би понесъл срещата с другия свят.

Често се заглеждах по клоните на дървото, разперени насред градината. Сред листата забелязвах прокрадващите се череши – зелени, порозовели, тук-там понечили да поаленяват.

Гръм, заглушаващ шума от фонтана на басейна. Сякаш съзирах звуковата вълна, стелеща се по зеленото покривало на градината. Вътрешно настръхвах. ”Това винаги те е плашело”- казва баща ми. Знам, че ще последва градушка.

През целия ден стоях под короната на дървото, на завет, вдишвах градината. За нея баща ми бе писал в писмата си, че „й липсват само самодиви”. Той я бе направил по подобие на онази, която помнехме от града на детството ми, създадена навремето с хиляди трудности. Държеше мястото да бъде извън града, човешки крак да не е стъпвал, без прокаран път, само и само да си я направи сам. Пак като в оня град, първо бе избрал парцела, мястото за чардака и басейна, и беше започнал със засаждането на фиданките. Не бях обърнал внимание на устрема му. Бях погълнат от порива си да превърна родината си в градина като тази, която той правеше.

За мен си беше просто зеленина, в която се заглеждах отдалеч, когато от дъжд на вятър се отбивах у дома. Той се увличаше да разказва за узрелите смокини, за пръскането на асмите със син камък, за френското грозде, което много обичах, тази година щяло за първи път да даде плод, за кокошките, зайците и кеклиците…

Винаги бързах, кацвах и отлитах с напираща тревога, все да сваря за някъде. Преливащите от любов тъжни погледи на майка ми се забиваха и оставаха като белег по лицето ми. Баща ми все повтаряше да не изтърва сезона на зрелите плодове. Говорейки на езика на овошките в градината се стараеше да ми втълпи коя работа в кой сезон се върши. Странно защо ме намираше за близък до земята.

Бях ученик в прогимназията, когато на градинския чардак на къщата от града на детството си четох ”Бащи и деца” на Тургенев. Тръбях навсякъде, че съм нихилист. Това достигна до ушите на майка ми: „Синът ти бил нихилист, ааа?” По онова време всичко, окончаващо на –ист, звучеше опасно. А мама, която беше шивачка, милата, помислила си, че това е нещо като стилист. Ала настоятелното упорстване, че „било нещо като комунист” я подтикнало да отвори приказка за случая пред баща ми. Когато една надвечер стъкмявах съчките за самовара, баща ми рече: „Я ми разкажи тази нихилистка история, синко!” Това „синко” бе произнесено мило, задушевно. Значи не ми се сърдеше, беше му любопитно. В този миг не бих могъл да го погледна в лицето, бях забил поглед в шишенцата, наредени по перваза на градинския чардак. Нямах отговор на въпроса му. През онези дни в шишенца от лекарства събирах насекоми от близката горичка и градината ни, които излагах по рафтовете на библиотеката у дома. Мама се оплакваше от миризмата им и затова ги бях наредил на перваза. Бях укротил гнева й с „учителят по природознание държи на това.” Посочих с очи шишенцата и отговорих: „Нихилист е този, който подлага всичко на анализ, върши това, което е стойностно за него; опазва насекомите, мил е към животните…”

Срам ме беше, сведох очи. Баща ми се усмихна. Думите ми не го убедиха. Оставяйки самовара, изтичах в стаята си. Върнах се с „Бащи и деца” на Тургенев. Стисках книгата, сякаш черпех сила от нея и се стараех да предам част от думите на Базаров, които си спомнях, разлиствах напрегнато страниците за съответните пасажи. Същата вечер всред парата на чая от самовара бяхме оставили настрана предвидения за четене роман „Индже Мемед” и подхванахме ”Бащи и деца”. Четецът бях аз.

По-късно ми излезе име на комунист. Не знаех какво означава. Самозванството ми като нихилист беше поставило началото на събитията, които щяха да предопределят целия ми живот. Бях ли непреклонен колкото Базаров? Не мисля. Между любвеобилното отношение на баща ми и дидактизма на майка ми, в годините когато се чувствах син на земята, любовта към полето у мен предизвикваше непреодолим възторг. Може би това бе причината да чувствам този роман така близък.

Всичко това щях да осъзная по-ясно в дните около 12 март[1], когато бях изтръгнат от детството си, задържан и пратен в мракобесническия ад на оня южен град. И когато се съвзех, осъзнах, че не съм се отдалечил ни на йота от босилека на маминия прозорец. Тогава, спомняйки си четенията с баща ми в градината, очите на мама и незнайно защо Базаров, бях заплакал горчиво, без някой да види сълзите ми.

Баща ми бе задрямал. Усещах по кожата си дъждовния студ. А никак не ми се щеше да напускам заслона на черешовото дърво. Ала сънят капеше от очите ми. Сякаш щях да отпътувам нанякъде, такова предпътно време.

Топлината на ръцете му, които ме подкрепяха, ми даваха сигурност. Беше се стъмнило. Пътят пред нас бе дълъг. Домакинът, на когото гостувахме, ни беше предупредил за трудностите при нощно пътуване за там, където бяхме тръгнали. Баща ми намираше за безсмислено да губим нощта, настоя да станем и да побързаме.

Знаех само името на селото, за което пътувахме: Ъгдасор. Там живееше братовчед на баща ми. Занимаваше се с пчеларство. Когато идваше на гости у дома ни, носеше мед, сирене, краве масло. Дълго и увлекателно разказваше за своето „зелено плато”. Чичо Бюнямин за нас, децата, бе символ на трудолюбието и разбирането на детската душа. След пенсионирането си се установи да живее в това селце. „Това са действителни, не са от измислените приказки на леля ви”, казваше той и подхващаше поредната история за мечките, които слушахме затаено. От страх не можехме да попитаме за нещата, които ни интересуваха. Езикът ни се схващаше и все едно - а-ха - мечките ще изскочат отнякъде и ще нахълтат в нашия двор. Беше заразил и баща ми със страстта си към пчелите. Донесъл бе четири кошера и ги бе наредил в един от ъглите на градината ни. Онемявахме, докато слушахме за мечките, които слизали по дворовете и отмъквали кошерите...

Пред нас в непрогледния мрак трепкаше ивица светлинка. Стърженето на динамото в задната гума на велосипеда и приказката на татко ми бяха подействали приспивно. Бях заспал в топлината на ръцете му. Когато се събудих, валеше. Бяхме спрели. Беше се спукала гумата на велосипеда. Баща ми поиска да му светя с фенерчето. Щеше да ремонтира задната гума. Бяхме превърнали дъждобрана в чадър и застанали под него. Баща ми не можа да случи с кръпката, въпреки че опита два пъти. Дъждът се бе усилил. Дъждобранът не ни бе предпазил от намокряне. С аромата на злак и пръст усещах и дъха на дъжда по кожата си.

“Оттук насетне ще вървим, синко, дай ръка”, каза баща ми. С лявата си ръка хванал моята дясна, а с дясната подкарал велосипеда, бяхме продължили. В лявата си ръка стисках здраво фенерчето, въпреки дъжда. От време на време, баща ми ме подканваше да светя с него.

Докато аз говорех за мечките, за историите на чичо Бюнямин, баща ми си пееше тихичко:

Пиле, пиле феникс отвисоко пее, аго,

в пазвата на либето чифт гургулици растат.

Пиле, пиле, не плачи, миглите ти се мокрят, аго,

да поплача, а ти лудо се радвай, радвай да се, мокри душата.

Пиле, градина да станеш, а аз роза в нея, аго,

право ли е да горя и догарям, пепел да ставам.

Пиле, пиле, ти господар, аз раб пред прага ти да бъда, аго,

радвай се, радвай се, радвай се

Остави да говорят,

тази е рабиня на този, аго.

Гласът му беше трогателен. Знаех, че там, закъдето се бяхме запътили, живееше първата му любов. Веднъж на една къна[2] в града, млада жена с дълга черна коса и просълзени красиви очи, ни прегърна силно с брат ми. Като деца не можехме да осмислим това. Също и шушуканията на жените, вперили погледи в нас тримата. По-късно научихме, че хубавата жена, която зовяхме леля Лейла, е първата изгора на баща ни.

Аз си представях как ще пристигнем в зеленото плато” на чичо Бюнямин, как ще отидем до пчелните кошери, до овощната градина, вълнувах се от обещания лов на пъстърви. А баща ми бе в омаята на песните на любовта си.

Сънят капеше от очите ми.

Гласът на мама ме откъсва от това пътуване. Изведнъж се сещам как в един слънчев ден се връщаме с велосипеда в града, в ръка с фиданката на черешовото дърво, в чието стъбло се бях облегнал. Когато се преместихме в този град, баща ми беше взел фиданка от същото черешово дърво и за тази градина. Разклонилата се череша постоянно напомняла на майка ми за мен. „Не спете под дъжда така”- предупреждаваше гласът й, но аз се правех, че не я чувам и отново и отново поемах към спомените си оттогава.

…………………

1. На 12 март 1971 г. в Република Турция се извършва военен преврат. (Б.пр.)

2. Традиционен ритуал-развлечение за жените в дома на младоженката през нощта преди деня на сватбата. (Б. пр.) _________________________________________________________________________________

Феридун Андач е роден в Ерзурум, Турция. Средно образование завършва в родния си град, а висше - в университета Мармара, в Истанбул. Дълги години работи в държавни и частни институции в областта на медиите, образованието и културата; преподава литература в различни университети. Книгите му с литературни анкети, разкази, пътеписи, есета, критика, литературни изследвания, монографии и др. са отличени с повечето от престижните литературни награди в Турция. Сред тях са Наградата за литературна критика на изд. Академия (1987), Наградата за мир на името на Абди Ипекчи (1994), Наградата за интервю на годината на името на Онат Кутлар (2000). Творбите му са преведени на немски, френски, английски, босненски, македонски и български.

„Творческото амплоа на Феридун Андач се „подхранва” от прочувственото му отношение към преживяванията, към спомена и паметта. Той отминава злото; с усърдието на приказен мъченик чувства и пише за доброто и красивото. Обул метални цървули, стиснал тоягата си в ръка, той пътува към сърцето на съзиждащия човек. В спирките по пътя си към страната на спомените майсторски успява да отдели истинното от пошлото в живота. Така Андач открехна желязната порта на добрата литература у нас още с първите си разкази."

Аднан Бинязар

(литературен критик)

_____________________________________________________________________________________

ИЗ ИЗЛИЗАЩИЯ ОТ ПЕЧАТ СБОРНИК С РАЗКАЗИ И НОВЕЛИ "ГРАДИНАТА С ЛЮЛЯЦИТЕ" НА ФЕРИДУН АНДАЧ. Превод Кадрие Джесур и доц. д-р Хюсеин Мевсим. ИК ЦУМ.

http://www.plovdiv-online.com / turkish books

Феридун Андач - Снежни приказки

Феридун Андач

Снежни приказки

Феридун Андач е роден през 1954 в гр. Ерзурум. Завършва Педагогическия факултет на университета "Мармара" и магистратура във Факултета по литература на Истанбулския университет. Дълги години преподава литература и сравнително литературознание. Книгите му с изследвания, есета, разкази, пътеписи са преведени на немски, френски, английски, босненски, македонски и други езици. Колумнист във вестниците „Джумхурийет” и „Дюня”.

Член е на турския ПЕН клуб и на Синдиката на турските писатели.

Автор е на повече от двайсет книги с разкази, на литературни анкети, пътеписи, есета, литературна критика и др. Носител е с най-важните лителатурни отличия в Турция: Наградата за литературна критика на изд. Академия (1987), Наградата за мир и приятелство на името на Абди Ипекчи (1994), Наградата за литературен репортаж на годината на името на Онат Кутлар (2000) и др. Сборникът с разкази "Снежни приказки" (2004 г.) получава наградата на Института по турски език за белетристика, връчвана на името на Йомер Асъм Аксой. Последните две книги на автора са сборници с есета, изследвания и размисли върху творчеството на Елиас Канети.

Феридун Андач е преведен на немски, френски, английски, босненски, български, македонски и други езици.

Понастоящем преподава Съвременна турска литература, Творческо писане и Сравнително литературознание във факултета по Изящни изкуства на университета "Мармара" в Истанбул.

http://www.faber-bg.com / turkish books

сряда, 28 септември 2011 г.

Дестина,Мине Г. Къръкканат

Дестина

Автор:
Мине Г. Къръкканат
Издател:
Унискорп

12.00 лв.
Отстъпка - 5%
Цена: 11.40лв.

Дестина

* Анотация

История, легенди, научна фантастика, шпионаж

и невероятни археологически разкрития свързват красивата Дестина

със задкулисните битки за Нови Рим.

Константин Велики създава Константинопол като подарък за християните. Векове наред обаче го владеят мюсюлмани. Има ли нещо общо между съдбата и управлението на Константин Велики и Сюлейман Великолепни? Как днес могат да се открият техни наследници? Дали пък потомък на Киевския княз Владимир няма да се окаже единственият и неоспорим кандидат за патриарх на Нови Рим? Кой ще е следващият негов владетел?

Въпросите са много, отговорите трудни, а сблъсъкът на интереси – смъртоносен. Велики сили се изправят една срещу друга, обединяват се и се противопоставят, включват най-опитните си агенти и интелектуален потенциал, за да владеят Нови Рим.

Разкритията при археологически разкопки в Обединена република Кипър, връщане в далечното минало чрез имплантиран чип, нови висши технологии, световен шпионаж и тайнствената Дестина изкарват на бял свят много факти. Истината рано или късно излиза наяве.

* Автора

Анотация

История, легенди, научна фантастика, шпионаж

и невероятни археологически разкрития свързват красивата Дестина

със задкулисните битки за Нови Рим.

Константин Велики създава Константинопол като подарък за християните. Векове наред обаче го владеят мюсюлмани. Има ли нещо общо между съдбата и управлението на Константин Велики и Сюлейман Великолепни? Как днес могат да се открият техни наследници? Дали пък потомък на Киевския княз Владимир няма да се окаже единственият и неоспорим кандидат за патриарх на Нови Рим? Кой ще е следващият негов владетел?

Въпросите са много, отговорите трудни, а сблъсъкът на интереси – смъртоносен. Велики сили се изправят една срещу друга, обединяват се и се противопоставят, включват най-опитните си агенти и интелектуален потенциал, за да владеят Нови Рим.

Разкритията при археологически разкопки в Обединена република Кипър, връщане в далечното минало чрез имплантиран чип, нови висши технологии, световен шпионаж и тайнствената Дестина изкарват на бял свят много факти. Истината рано или късно излиза наяве.

Мине Г. Къръкканат

Мине Г. Къръкканат е турска журналистка и писателка, родена в Анкара. Завършва френската гимназия в Истанбул, социология и изкуства в Истанбулския университет. Работи като чуждестранен кореспондент за най-известните турски ежедневници. Сътрудничи на френската TV5. Автор е на осем книги, две от които са преведени на френски език. Произведенията й се радват на изключителен успех в Турция.

Хеликон / Turkish books